Ловно сафари в Намибия

Група от шестима ловци бяхме на ловно сафари в Намибия в началото на месец юли. Г-н Роберт Атанасов - главен редактор на сп. "Български ловецъ", предложи да споделя впечатленията си с читателите на списанието. Първоначално се поколебах, защото има български ловци с богат ловен опит в тази африканска страна и аз едва ли ще им кажа нещо ново. Но тъй като през последните няколко години събрах и систематизирах доста информация за Намибия, може би за някои читатели тази информация ще бъде полезна.

Местоположение и население: Намибия се намира в Южна Африка и граничи на запад с Атлантическия океан, на север с Ангола и Замбия, на изток с Ботсвана и ЮАР, и на юг с ЮАР. Има площ 823 хил. кв. км и население 1,5 млн. Столицата е Виндхук (200 хил.). Населението се състои от различни етнически групи: нама, овамбо, хереро, бушмени, химба, дамара, бастер, каванго и др. 10 % от намибийците са бели. Официалният език е английски, разпространени са също африкаанс и немският език. От 1884 г. до Първата световна война Намибия е немска колония, а от 1920 е протекторат на Южна Африка. След отмяната на апартейда в ЮАР, получава независимост и суверенитет през 1990 г.

Релефът е предимно планински, често с вулканичен произход, с високопланински плата и равнини. Столицата Виндхук е на 1655 м надморска височина. Най-висок връх е Брандберг, 2606 м. Намибийската пустиня се простира по крайбрежието на Атлантическия океан, от Ангола до границата с ЮАР. Пустинята Калахари започва в югоизточната част на Намибия, на границата с ЮАР и продължава дълбоко в Ботсвана. Растителността в Намибия се състои предимно от треви, тръни, бодливи храсти, акации и други ниски дървета.

Климатът е субтропичен-континентален, а сезоните са обратни на европейските. През зимата, от май до септември, максималните температури през деня са 20-25 градуса, а минималните през нощта са 3-5 градуса. Валежи през зимата няма, влажността на въздуха е около 30 процента. Растителността изсъхва, реките и водоемите пресъхват, комари и мухи няма. Периодът е много добър за лов. През лятото, от октомври до април, през деня е 35-38 градуса, а през нощта 15-20 градуса, има проливни дъждове, реките и водоемите се препълват от пороите, растителността избуява. Но като цяло Намибия е суха и бедна на валежи страна. Няма постоянно течащи пълноводни реки. Водоснабдяване е от дълбоки сондажи, предимно от вятърни помпи. За разлика от други африкански страни обаче, Намибия има чиста питейна вода, без опасност от болести и зарази.

Икономика: Намибия е бедна страна, със стандарт на живота близък до българския. Икономиката на страната се крепи основно на добива на диаманти, злато, полускъпоценни камъни, лека промишленост, животновъдство, лов и туризъм. Ловът е важен източник на доходи. Годишно в Намибия ловуват 1400-1500 чужденци, основно от западноевропейските страни, САЩ и ОНД. Националната валута е намибийският долар (1 N$ = 0,10 EUR).

Визи, имунизации, застраховки: Намибия няма консулство в България и българите получават виза от някое посолството на Намибия в Западна Европа. Имунизации не се изискват. Препоръчват се медицинска застраховка и застраховка за сторниране на пътуването (при която застрахователите възстановяват част от предварително направените разходи).

Ловно оръжие и муниции: Личната ловна карабина и муниции се внасят в Намибия без проблеми, като задължително се декларират на митницата. Вносът на автоматично оръжие е забранен. Може да се наеме качествена ловна карабина и на място. Подходящи калибри за малките и средни антилопи са: 7 mm Rem.; .308 Win.; 30.06; 8 X 57 IS; а за големите антилопи: 8 X 68 S; .300 Win.Mag; .300 H&H; 9,3 X 62; .375 H&H и т.н.

Дивеч: В Намибия има около 40 вида едър дивеч обособен в следните три категории: "Дивеч под особена закрила": лъв, слон, бял носорог, черен носорог, хипопотам, бивол, планинска зебра, степна зебра, жираф, импала, клипспрингер. Ловът им е възможен само със специално разрешение (CITES) на Министерството на околната среда и туризма; "Защитен дивеч": гепард, леопард, крокодил, бушбок, блесбок, бунтбок, уотърбок, щайнбок, ридбок, дамара дик-дик, дукер, еланд, блатна антилопа, лунна антилопа, сейбл-антилопа, ситатунга, ивичесто гну, белоопашато гну и др. Ловът им е възможен само с разрешение на Националната служба за опазване на природната среда; "Основен дивеч": куду, спрингбок, орикс (англ.: гемсбок), хартебийст, брадавичесто прасе, бушпиг и др.

Ловен сезон и ловна организация: Ловният сезон в Намибия е открит от 1. Февруари до 30. Ноември. Ловът се организира основно в частни ловни стопанства (ловни ферми), със средна площ между 5000 ха и 15000 ха. Ловните стопанства са собственост основно на бели, повече немци трето-четвърто поколение в Африка, по-малко холандци и англичани. Между другото ловните стопанства се продават само на местни граждани. Земята е около един-два щатски долара на декар плюс жилищните и стопански постройки, дивеча и инфраструктурата, примерно 5000 ха може да се намери за около 140-150 хил. щатски долара. Ловува се след издаване на разрешително (лиценз) за лов. Отстрелват се само вписаните в лиценза видове и бройки дивеч. Ловът се ръководи от квалифициран ловен водач. Ловува се комбинирано на издебване, на причакване около водопоите, в движение от джипа, както и с примамки за хищниците. Намибия е популярна ловна страна предимно за лова на антилопи, с богат и дългогодишен ловен опит, с прецизно и стабилно ловно законодателство, със сравнително ниски цени в сравнение с други африкански страни и за всеки ловец е подходяща за начало на ловния му опит в Африка.

Ловците, идващи за първи път на лов в Африка ловуват най-вече куду, орикс, зебра, спрингбок, блесбок, гну, щайнбок, импала, еланд, хартебийст и брадавичесто прасе. Не всяко ловно стопанство има пълния набор от всички тези видове дивеч, но веднага може да се каже, че успешният лов на тези видове дивеч в Намибия е гарантиран. Много ловци искат веднага да отстрелят и популярните хищници гепард и леопард, но този лов определено не е за начинаещи в африканския лов, няма гаранции за успех, а сравнително лесният успех без прецизна предварителна подготовка на лова е по-скоро случаен.

Обработка и изпращане на трофеите: След лова се извършва първична обработка на трофеите (изваряване, почистване и избелване на черепите с рогата, както и осоляване на кожите) от екипа на ловната ферма и се предават на спедиторската фирма. Това отнема няколко седмици до един месец. Следват още няколко седмици до един месец, докато спедиторската фирма подготви, опакова и изпрати срещу съответно заплащане трофеите до България. След това, ако ще се препарират, трофеите се поемат от опитен препаратор.

Екипировка: Основната екипировка необходима за лов в Намибия включва: лека раница, бинокъл, нож, фенерче, фотоапарат, широкопола шапка, слънчеви очила, хидратантен крем за кожа, крем за слънце с висок защитен фактор, крем за устни, анкерпласт, високи леки обувки, няколко ловни ризи, къси и дълги панталони, тънко яке и лек пуловер.

Когато в началото на годината група приятели ми възложиха да организирам ловно сафари в Намибия, се заех своевременно с цялостната подготовка и организация на пътуването. В Намибия имам добри лични контакти със собственици на ловни стопанства. Първо се насочих към Гюнтер Хаймщет от стопанство "Холщайн", с добър запас от 18 вида дивеч и с отлични условия за настаняване. Намира се близо до Националния парк "Етоша" и е просто едно много добро място за лов. Гюнтер, с когото сме приятели от години, изпрати една добра оферта. За да имаме алтернативи обаче, се обърнах и към други приятели: холандеца Йохан ван де Берг, собственик на две отлични ловни стопанства в ЮАР и в Намибия, изпрати също много добра оферта; Райнхард Мозих, собственик на ловно стопанство "Кудуберг", изпрати най-примамливата оферта. Нямах лични впечатления от "Кудуберг", обаче Йозеф, един колега от Виена, се върна наскоро от там, беше доволен от лова и ни го препоръча. И така, поради добрите препоръки и изключително приемливите цени, взехме решение в полза на Райнхард.

"Кудуберг" се намира на около 250 км северно от Виндхук, в планината Еронго и заема една котловина с площ 7000 ха, заобиколена от хълмове. Запасът от дивеч включва около 250 куду, 150 зебри, 150 орикси, 100 брадавичести прасета, освен това щайнбок, спрингбок, клипспрингер, дукер, леопард, гепард и др. Теренът обаче е доста труден за придвижване с джип и за издебване. За да бъде лова по-интензивен и за да имаме повече възможности за отстрел, Райнхард предложи да ловуваме комбинирано и в съседното стопанство "Омбу", където терена е по-лесен и може по-лесно да се издебва.

Късно следобяд на 1. Юли, отлетяхме с Боинг на "Кондор" от Варна за Мюнхен. До полета за Виндхук оставаха два часа, които изминаха неусетно на баварска бира и братвурст. Вечерта отлетяхме с Еърбус на "LTU", където при 330 места имаше 50 пътника. Повечето пътници бяха немски ловци, които гадаеха от каква националност е тази весела група. Естествено никой не се престраши да ни попита. Полетът продължи 9 часа и половина, но мина неусетно, тъй като взехме "приспивателно" "Джак Даниелс". Кацнахме във Виндхук на 2. юли в 7:00 сутринта, един час след изгрева. Температурата навън беше 3-4 градуса. Чернокожият служител събра всички български паспорти, флегматично, но учтиво обясни, че по нашите паспорти имало много работа за писане, затова ще трябва да почакаме. Цял час изобщо не погледна към паспортите ни. Едва след като обработи и последния пътник от кацналият след нас Боинг на "Еър Намибия", служителят бавно отвори паспортите ни и си свърши "многото" работа по тях, като им сложи по един подпис и печат. Навън посрещачът ни Райнхард вече си мислеше, че изобщо ни няма в самолета. На паркинга пред аерогарата някои от чернокожите бяха с ръкавици и с ушанки. Какво да се прави, зима е. Райнхард ни посрещна с чист VW-бус. Отпътувахме за Виндхук (около 45 км). Движението в Намибия е ляво, разрешената скорост е 120 км/ч, а в населени места - 60 км/ч. Във Виндхук се отбихме до Службата за опазване на природната среда и Райнхард взе приготвените лицензи за лов. Имахме право на по две бройки на ловец от всеки вид дивеч. Малко след Виндхук обядвахме в хубавата база "Съндаун Лодж", собственост на тъщата на Райнхард, където по-късно нощувахме последната вечер, понеже е по-близо до аерогарата. Продължихме на север по широк песъчлив път за град Омаруру (3000 жители), откъдето взехме Маркус, ловен водач в "Кудуберг". Съседното "Омбу" също имаше водач на име Маркус, когото видяхме по-късно.

Следващите 50 км навлизахме в планината Еронго, пътищата ставаха все по-тесни и каменисти. Еронго е угаснал вулкан. Не бях виждал преди това толкова много застинала лава. По пътя непрекъснато засичахме групи от куду, орикс, спрингбок, така че бяхме в отлично настроение. "Кудуберг" е камениста котловина, към 1700 м надморска височина, покрита с бодливи храсти и трънливи дръвчета. Настаниха ни в масивно бунгало в големи стаи с дневна, спалня и баня. Топлата вода беше на газов бойлер, а осветлението на агрегат и акумулатори. Раздадоха ни ловните карабини: 30.06, 8 Х 68 и 9,3 Х 62. На мен се падна чисто нов "Браунинг" 9,3 Х 62. При прострелването на карабините се представихме общо взето добре. Не ни оставаше нищо друго, освен да извадим ракията и да седнем на масата. Както впрочем и направихме. А и Райнхард вече беше заредил барбекюто. На чашка обсъдихме стратегията за първия ловен излет: ставане в 5:30, закуска в 6:00, тръгване за лов в 6:30. Вечерята беше крехко и сочно филе от орикс на скара. През следващите дни опитахме всички видове дивечово месо. Със своите отлични вкусови и кулинарни качества, африканският дивеч няма аналог в света.

Сутринта ловен водач ми беше Стефани, жената на Райнхард. Поседяхме с нея около час до един водопой. Дойде една група от 18 куду, но нито един зрял трофей, след това друга група от 11 орикса, също млади животни. После настана дълго затишие. Решихме да се раздвижим срещу вятъра. Скоро на около 500 м видях през бинокъла една зебра. Почакахме половин час, но зебрата изобщо не помръдна. На шега попитах Стефани, дали зебрата е жива. Макар да предполагахме, че наоколо има и други зебри, които в момента не виждаме, със Стефани се опитахме да издебнем. Но едва изминали стотина метра, като че ли изпод земята изскочиха 15-20 зебри, изтрополиха с копита и изчезнаха. Изкачихме се на една скала и огледахме равнината пред нас. На около 700 метра видяхме десетина куду, включително един отличен мъжкар. Спогледахме се със Стефани, тя ми кимна и аз тръгнах предпазливо. Докато се придвижвах надолу, групата куду бавно се изтегляше към отсрещния хълм. Не ме усетиха, но вече прехвърляха билото и беше безсмислено да продължавам. Върнах се при Стефани. Изпушихме по цигара. Подпрях карабината на едно дърво до Стефани и се отдалечих на десетина метра, за да се облекча зад един камък. Докато го правех, на 30 метра пред мен иззад скалите изскочи един орикс, видя ме и се спря. Сепнах се и замръзнах на място в смешна стойка с ръце отпред, чак спрях да дишам. Орикса имаше превъзходни рога, със сигурност над 100-105 см дължина. Помислих си, че пред мен е новият световен рекорд. Така се гледахме пет минути. Сигурен бях, че Стефани зад мен също го вижда. Разбирах, че птиченцето е кацнало на рамото ми и всеки момент ще отлети, но нищо не можех да направя. Карабината беше на десет метра от мен. Ориксът скочи встрани и изчезна така внезапно, както и се беше появил. Орикс или на английски и африкаанс - гемсбок, е едра и красива антилопа, светло кафява, висока до 120 см, с тегло до 240 кг. И мъжките и женските имат трофей - тънки и дълги рога, като мъжките са по-дебели. Ориксът живее 20 години, женската носи 9 месеца и ражда по едно, понякога две телета. Подходящ калибър е 30-06, 9,3 Х 62 и по-мощен. След като ориксът ми избяга, със Стефани се прибрахме в базата.

На обяд настроението ми се подобри, защото Митко и Пламен бяха отстреляли по едно отлично куду. Следобяд видях от джипа и отдалече още групи куду, орикси и брадавичести прасета. Отдалеч видях и един голям глиган. Съдбата още същата вечер ме наказа за грешката с карабината. Здрачаваше се, когато на 120-130 м от мен излезе група от 7 орикса. Стефани ми каза да стрелям по втория орикс. Намерих в оптиката втория орикс, стрелях и орикса падна на място. Когато отидохме до него, видях че съм улучил в сърцето един млад мъжкар с малък трофей. Стефани започна да ми обяснява, как имала предвид друг орикс, но явно при движението в здрача те си разменили местата. През този ден видях над 40 куду, над 30 орикса, над 20 зебри и десетина прасета. Вечерта от съседното стопанство "Омбу" се върнаха Краси и Свилен и споделиха чудесните си впечатления. Бяха отстреляли два спрингбока, два глигана, два щрауса и един щайнбок. Свилен каза, че от невероятно много спрингбок там било като една гъста мълга. По-късно през следващите дни двамата отстреляха там още куду и орикси.

На следващия ден Райнхард изпрати Панчо и мен в съседното "Омбу". "Омбу" има 11600 ха площ и запас от над 300 куду, 250 орикси, 250 зебри, 400 спрингбок, 200 прасета, щайнбок, хартебийст, дик-дик, щраус и др. Базата за настаняване беше отлична, както и любимия ни "Лапа-бар" (лапа е тревата за типичния африкански сламен покрив). Панчо искаше да отстреля зебра. Сутринта видяхме група зебри, в подножието на един хълм, но на около 700 м. Придвижвайки се с джипа натам, засякохме една група куду, които спряха неподвижни на 100-120 м от нас. Сред тях беше и моят трофей, но кудуто и аз все още не знаехме това. Попитах Панчо дали ще стреля, но той категорично отказа, сочейки зебрите. Срещнах погледа на Райнхард, който веднага прошепна че зебрите са далече и са доста несигурни, докато такъв шанс като този не е за изпускане. Прицелих се, кудуто беше зад едни храсти с дебели клони и почти нищо не виждах. Изчаквах да излезе на открито, но то стоя неподвижно повече от 15 минути. През цялото време Панчо ме буташе по рамото да стрелям и заплашваше, че ще стреля той. Вече ми се насълзи окото, когато кудуто направи три фатални крачки напред и се откри. Само след секунди рухна на място. Великодушно приех поздравленията на Панчо, на Райнхард и на Маркус. След дежурните снимки натоварихме кудуто с лебедката и продължихме към зебрите, които така и не забелязаха краткия екшън. Кудуто е красива и мощна антилопа, сивокафява с бели напречни ивици, достига височина до 150 см и тегло до 270 кг, може да прескочи от място до 3 метра висока преграда. Живее 14 години, женската носи 7 месеца и ражда по едно теле. Само мъжкият има трофей, рога извити като тирбушон. Подходящ калибър е .308, 30-06, 9,3 Х 62. С Райнхард останахме в колата на едно високо място, а Панчо и Маркус тръгнаха да издебват зебрите. Те не изминаха и 200 метра, когато видях в бинокъла друга група, не по-малко от 20 зебри, която беше долу в ниското. Погледнах към Панчо и разбрах, че те също са видели новите зебри. Доближиха ги до около 200 м и Панчо започна една невероятна серия от 4 последователни изстрела. Поне две от зебрите изглеждаха ударени, като при едната зебра видях ясно с бинокъла, как към корема се стича дълга кървава ивица.

Нито една зебра обаче не падна на място. Ягдтериерът беше в джипа с нас и веднага скочи от джипа в посока на изстрелите. През следващите два часа търсихме безрезултатно ранени зебри, но не намерихме кръв. Ягдтериерът също не успя да хване диря. Всъщност ягдтериерът винаги намираше дивеча, ако по време на изстрела е до стрелеца. Но ако е в джипа и няма кръв, ягдтериерът не винаги се справяше. Накрая решихме да откараме моето куду, защото вече ставаше обяд и беше доста горещо. Райнхард и Маркус мълчаха ядосани, а ние с Панчо не смеехме да се обадим. И изведнъж директно на пътя на джипа лежи зебра. Беше ударена ниско в стомаха. След кратък обмен на мисли на африкаанс, Райнхард и Маркус решиха, че това е резултата от изстрелите на Панчо, разведриха се и направихме хубави снимки. Панчо беше на върха на щастието. Той беше отстрелял любимата зебра. Вечерта малко преди здрача засякохме група от десетина зебри на около 120 м от джипа. Набързо се разбрахме и стреляхме почти едновременно по две различни зебри. Не паднаха на място. Но този път ягдтериерът си свърши работата веднага. Намери зебрите на около 400-500 м от нас, на 50 м една от друга. В барчето на "Омбу" Панчо беше в стихията си. Имаше две зебри и не ми позволяваше да поръчвам, въпреки че и аз имах повод. Зебрите в Африка са три вида - степна зебра и два вида планински зебри: Кап-зебра и Хартман-зебра. Степната зебра е висока до 135 см и тежка до 340 кг, Кап-зебрата е висока до 125 см и тежка до 250 кг, а Хартман-зебрата е висока 150 см и тежка до 290 кг. Основната разлика в традиционната "зебра" окраска е, че на степната зебра и коремът е на ивици, докато планинската зебра има бял корем. Зебрата живее 20 години, женската носи 12 месеца и ражда по едно, рядко две. Ловът на зебра не е лесен, има отлично зрение, слух и обоняние, вижда и усеща опасност на 800-1000 м. Подходящ калибър е: 30-06, 8 Х 68 S, 9,3 Х 62, 9,3 Х 64. Трофеят от зебра е красивата и нежна кожа. За експорта на зебра е необходимо специално разрешение CITES. Ние ловувахме и отстреляхме планинските Хартман-зебра.

На следващия ден бях с Пламен. Сутринта видяхме над 200 спрингбока, като Пламен набързо остреля един. Спрингбок е единствената газела в южна Африка. Името идва от огромните скокове (англ. спринг = скачам), с които се придвижва. Цветът й е светло кафяв, с бяло лице, бял корем и бял задник. Трофеят са интересни, извити навътре къси рога. Спрингбокът достига 75 см височина и 40 кг тегло, живее 10 години, женската носи 6 месеца и ражда по едно. Подходящ калибър е .270 W, 8 X 68 S, .300 Win.Mag., 7 mm Rem. След отстрела на спрингбок се заредиха тягосни часове, вдигахме различни групи дивеч, но без нито една чиста ситуация за стрелба. После срещахме само щрауси, но не стреляхме. Изобщо дивечът беше активен докъм 10 часа сутринта, после замираше и макар да обикаляхме с джиповете с часове, виждахме дивеч, единствено ако случайно вдигнехме нещо. Привечер Пламен каза на Фриц че не издържа вече, затова Фриц да кара към щраусите. Фриц завъртя волана, след десет минути обаче пред нас се появиха накуп всички орикси на Африка, бяха най-малко 50 броя. Фриц се опита да огледа с бинокъла по кой орикс да стреляме, но всичкия дивеч беше в движение и накрая Фриц каза само да изберем най-големия орикс. Пламен това и чакаше, гръмна веднага и един орикс се свлече намясто, поразен от 150 м във врата. Не зная дали е избирал по какво стреля, но беше стара женска, със забележителните 104 см рога. Фриц беше доволен. Пламен му каза, че не се е отказал от щрауса.

Скоро пред нас се появиха десетина щрауса. Щраусът е интересен и нелесен обект за лов в Африка. Трофеи са ценната кожа, копитата и красивите пера. Гонихме щраусите 15-20 минути, докато заделихме от стадото един едър черен красавец. Пламен го улучи от 120 м в десния бут, щрауса падна, но надигаше глава в опит да стане. Пламен стреля пак и главата на щрауса се пръсна на парчета. Фриц погледна Пламен учудено и нищо не каза. Вечерта Фриц ни черпеше постоянно. Явно беше доволен от групата ни. Фриц е собственикът на "Омбу" и е на 72 години. Баща му е закупил земята и основал "Омбу" през 1933 година. Отлично впечатление ни направиха комфортните стаи за гости, помещенията за хранене и отдих, барчето, плувния басейн, стопанските постройки с кланица и хладилни камери за дивечовото месо, работилници и гаражи за джиповете, цистерните за гориво, ел.агрегатите и мощните соларните батерии и инсталации, както и отлично подредения двор с ярко боядисани и подредени като музейни експонати, машини и съоръжения от изминали векове. Изобщо "Омбу" е много, много добре направено. Явно с предстоящия през 2003 година 70-годишен юбилей на стопанството, десетилетният труд на поколения немски заселници в Намибия е дал своите заслужени плодове.

Неусетно изминаха пет ловни дни. За пет дни видях над 1000 броя дивеч. Шест ловци остреляхме за пет дни общо 32 броя дивеч: 9 зебри, 5 куду, 6 орикса, 3 щрауса, 4 прасета, 4 спрингбока и 1 щайнбок. Панчо сам отстреля 4 зебри и едно куду, с което далеч преизпълни собствения си план, включващ две зебри. Свилен имаше цялата гама от дивеч, който беше наличен в двете стопанства. Всеки един имаше по минимум 4-5 трофея. Аз имах едно отлично куду, един неотличен орикс и една необичайно красива зебра. И ако някой мисли, че ловът в Африка е лесен, ще споделя само, че и там дивечът за съжаление не е вързан. Ловните водачи Райнхард, Маркус 1 и Маркус 2, Гервалт, Стефани и старият Фриц, бяха на ниво и работеха професионално за нашия успех (с малки изключения грешката на Стефани с моя орикс). Настаняването беше много добро. Храненето беше също много добро. Всички бяхме много доволни. Имахме още един ден, но решихме да не ловуваме, разгледахме Омаруру и Виндхук, купихме подаръци и сувенири, пихме кафе и други, и се настанихме в "Съндаун Лодж", по-близо до аерогарата. Дойдоха от спедиторската фирма и се договорихме за транспорта на трофеите. Вечерта имахме прощална вечер до камината, със страхотно фондю с множество месни и рибни деликатеси, както и с чудесни южноафрикански червени вина. Както вече споделих, месото от дивеч в Африка има невероятни вкусови качества. Опитахме месо от зебра, орикс, куду, спрингбок и щраус. Месото, с цвят на прясно телешко, е много крехко и невероятно вкусно. Само минута на скара, на плоча или на фондю и се покрива с нежна препечена кора, отвътре е леко сурово и отлично на вкус. А поради сухия въздух (вследствие на това и липсата на мухи), нарязаното на тънки ивици прясно месо и просто оставено на въздух на открито, само за 5-6 дни става чудесно сушено месо, все едно че е било в специална сушилня. И особено ако преди това е поръсено с пикантни подправки, става отличен деликатес.

На деветия ден отлетяхме с "LTU" за Германия. Полетът беше през деня, имаше добра видимост и от 10000 метра височина видяхме зелените джунгли на екваториална Африка, безкрайните пясъци на Сахара, суровият средиземноморски бряг на Африка с мастилено-синьото Средиземно море и красивия италиански средиземноморски бряг. Вечерта пренощувахме в Германия и на десетия ден, след някои полезни покупки в един от ловните магазини на "Франкония Ягд", отлетяхме за България. Сега очакваме трофеите и разказваме на маса далеч по-подробни и по-украсени истории от настоящата.

Информация