Bultours Ltd.
      Skalsko Residence
      BG-5386 Skalsko
      BULGARIA
Phone: +359 88 9090001      
Phone: +359 88 9090003      
Fax: +359 66 874455      
Email: info@bultours.com      
     

 

 

 

 

Последните ловни статии

  • Късмет и ловна слука 1
  • За Алпийски козирог
  • Ловът в Киргизстан
  •  

     

    Начало > Ловни статии > На лов за Алпийски козирог в Австрия
     

    На лов за Алпийски козирог в Австрия

     
    Публикувана в сп. "Български ловец" през м. юли 2007 г.
    Автор: Кристиан Трифонов
     

    Планинският лов по Алпийските хребети е предизвикателство за всеки ловец, а Алпийският Козирог е мечтан трофей за всеки любител на спортния тип лов. Нашият приятел Сергей определено се числи към тези ловци. С него и семейството му се запознахме през юли 2003 г., когато той беше на лов за сръндаци и муфлон в района на Ловна резиденция "Скалско", а съпругата и дъщерите му бяха на почивка. Любимите ловни обекти на Сергей са Благородният елен и Козирогът. Вече беше ловувал Сибирски козирог в Казахстан, Пиринейски Козирог в Испания и Безоар в Турция.

     

    През ноември 2006 г. планирахме лов в Австрия за Алпийски козирог. Нормално снежната покривка (ако вече е валял сняг) тогава е малка и не би трябвало да попречи на лова. Даже напротив - при сняг и лошо време Козирозите слизат на по-малка надморска височина в по-лесно достъпни райони, което улеснява лова. Но през декември и януари снегът е значително повече и може да създаде сериозни проблеми за придвижването ни, а дори и да направи невъзможен лова.

     

    С г-н Стоян Трифонов посрещнахме Сергей в ранния следобед на летище Виена и се отправихме на юго-запад към Алпите. Разстоянието от 160 км преодоляхме за около 2 часа, които преминаха в приятни разговори. В ловния район пристигнахме около 17 часа, настанихме се в ловния дом, хапнахме набързо и излязохме на въздух. Времето беше топло за този сезон в Алпите, а сняг се виждаше само по някои възвишения с над 2000 м н.в., където се намираше близък ски-курорт. След малко пристигна и нашият домакин Фриц, който управляваше ловен район с площ от 14 000 ха. Връщаше се от наблюдения. През последните 2 дни не беше виждал козирози. Задачата ни се усложняваше. Надявахме се на прогнозата на времето, която обещаваше снеговалежи през следващите дни.

     

    На другата сутрин в 7 ч. започнахме лова. Беше се съмнало, но в планината беше облачно и видимостта беше малка. По-късно слънцето успя да пробие и животните се пораздвижиха. На отсрещния скат видяхме млад благороден елен, а недалече от него и шилар. На друга поляна спокойно пасяха 2 муфлона, единият от които беше с отличен трофей - според Фриц над 85 см. На няколко пъти в далечината забелязвахме и кози. Дивата коза е основният вид дивеч в този район. Числеността й е голяма. Годишно тук се отстрелват 80-100 кози, което е почти 2 пъти повече от годишния отстрел на Дива коза в България. Но задачата ни беше друга и Сергей не се заинтересува нито от муфлоните, нито от козите. След обяд Фриц остави мен и баща ми на различни стратегически позиции, откъдето наблюдавахме район с голям периметър. Те двамата със Сергей заеха друго подобно място. В продължение на около 2 часа видях няколко кози, след което се изви силен вятър и животните потънаха вдън земя. По-късно разбрах, че Стоян също е видял само кози, а Сергей и Фриц са засекли и малко стадо от женски козирози с малките си. На връщане започна да вали дъжд, който можеше да премине в сняг през нощта. На това се надяваше и Фриц.

     

    Но на следващата сутрин нямаше и помен от сняг. Беше облачно, но сухо. Обикаляхме с джипа и често спирахме да огледаме околните склонове. Поредното спиране беше предизвикано от Сергей, който беше забелязал на отсрещния скат да лежи благороден елен. Разстоянието беше около 450 м по въздушна линия, а вятърът - благоприятен, което ни позволи добре да огледаме елена. Имаше не много дълги, но за сметка на това много дебели рога с хубави корони, а средният шип на десния му рог гледаше надолу - вероятно в резултат на нараняване по време на растежа на рогата. Около 15 минути го наблюдавахме - достатъчно време да се събуди тръпката на Сергей да отстреля този интересен трофей. Бавно и предпазливо двамата с Фриц започнаха да се приближават от нашата страна на склона и доближиха елена на 200 м. Докато стигнат дотам, животното се беше изправило и сега пасеше спокойно. В мъгливата сутрин проехтя изстрел. Еленът се спъна и с мъка започна бавно да се катери по стръмния скат - куршумът беше счупил предния му ляв крак и раздрал гръдния кош. Вторият изстрел пропусна целта си, а третият беше точен и еленът се сгромоляса. Последваха поздравления и радостни коментари, направихме много снимки за спомен. Сергей беше щастлив с интересния елен, който добави в колекцията си и дори подхвърли, че би бил доволен от лова даже и да не успее да отстреля така желания Алпийски козирог.

     

    Следобедният излет не донесе успех, а вечерта доста пъти вдигахме наздравици с руска водка за душата на благородния елен и преселението й в животинския рай. По-късно разбрахме, че трофеят тежи 8,950 кг, а еленът е на 13 години - достоен за възхищение трофей.

     

    Третият ловен ден започна със слънчево време. Стоян и мен отново командироваха като наблюдатели на едно стратегическо чакало, а Руди (братът на Фриц) зае друго. Фриц и Сергей тръгнаха да обикалят голям периметър, в който много пъти бяха наблюдавани 2 добри зрели козирога. Повече от два часа се взирах във всички посоки с надеждата да открия козирози и постоянно бях в готовност да информирам ловния водач, когато ми се стори, че някъде далече се чу глух изстрел. Веднага повиках баща ми, който беше на трийсетина метра от мен и наблюдаваше друга посока. Той не беше чул нищо. Тъкмо мислех, че ми се е причуло, когато последва втори изстрел. След няколко минути мобилният телефон на баща ми звънна - беше Фриц с радостната новина. Изчакахме Руди и заедно отидохме до една от ловните хижи в района, която разполагаше с всичко необходимо за обяд и почивка между двата излета. Времето беше прекрасно. Разположихме се на масата отпред, където приготвихме празнична трапеза при полеви условия с австрийски наденички, салами, кашкавали и сирена, превъзходна отлежала крушова ракия, вино и бира.

     

    Повече от час измина, докато Фриц и Сергей смъкнат козирога до най-близкия път, където вече ги чакаше Руди. Сред множеството снимки и наздравици успяхме да научим и подробностите. Фриц и Сергей засекли стадо женски и малки козирози, малко по-късно и 2 млади мъжкаря. Докато се готвели да се поемат в друга посока, зърнали и така търсения зрял козирог. Отново първият изстрел счупил крака на животното - може би това беше тактиката на Сергей. Вторият беше намерил гръдния кош. Козирогът беше 10-годишен, а трофеят му от 72 см и оценката от 160 CIC точки му отредиха сребърен медал. Междувременно от всички посоки се чуваха изстрели. Пошегувахме се с австрийските колеги, че бракониери избиват всичките козирози в района. Разбрахме, че понятието "бракониери" е чуждо по тези места. Всъщност много местни ловци използваха хубавото време в неделната сутрин, за да се упражняват в стрелба по панички.

     

    Притискан от служебни ангажименти и изпълнил поставената задача, Сергей реши, че е неразумно да остава повече и е по-добре да промени полета си и да замине за Москва още днес. Трябваше да тръгнем към Виена в 15 часа, което значеше, че имаме още 4 часа за лов. Спонтанно Сергей реши да оползотвори оставащото време и се отправи заедно с Фриц и мен на лов за Дива коза. След 3 часа се върнахме. За всеобщо съжаление този краткотраен излет приключи без успех. Сергей все пак имаше шанс. Сред дърветата пред нас забелязахме приличен зрял козел, който ни усети, с лекота се изкачи по склона и изчезна. Отправихме се след него. Вятърът не беше благоприятен за нас. След половинчасов обиколен преход се озовахме на голяма поляна на билото, където се разкри страхотна гледка към планината. Изостанах с около 50 м от другите двама, за да направя няколко снимки. Видях как Фриц посочи към нещо сред дърветата под нас, а ловецът вдигна пушката си. Изминаха няколко напрегнати секунди, но изстрел така и не последва. Сергей свали пушката - козелът беше изчезнал от погледа му. В следващия момент козелът се появи по средата на малка полянка на около 70 м от мен и спря. С дискретни ръкомахания и подсвирвания опитах да привлека вниманието на двамата си спътници, които в този момент не виждаха животното. То разбира се нямаше намерение да чака дълго - погледа ме няколко секунди и се изгуби в гората. Задъхан от придвижването по стръмните склонове, Сергей не беше успял да стреля в краткия момент, когато козелът беше застанал удобно между дърветата. Така приключи този успешен лов.

     

    Изпратихме Сергей до Виена и вечерта се върнахме обратно. На другата сутрин валеше сняг. Подготвихме документите, взехме трофеите, които по-късно оставихме при препаратор във Виена и отпътувахме към България. На другия ден се прибрахме благополучно вкъщи и се обадихме на Фриц. В долината беше навалял 1 метър сняг, той беше закъсал с джипа си и се беше наложило да го дърпат с трактор.

     

    Информация


    За допълнителна информация email: info@bultours.com

    BULTOURS Ltd.
    Ловна резиденция Скалско
    5386, с. Скалско
    общ. Дряново

    Тел.: 088 9090001 - Стоян Трифонов
    Тел.: 088 9090003 - Кристиан Трифонов
    Лов Европа Азия Сафари Южна Африка България Намибия Танзания Казахстан Киргизия ЮАР Австрия
     
     
     
    © 2005-2009 Bultours Ltd. All rights reserved.