Bultours Ltd.
      Skalsko Residence
      BG-5386 Skalsko
      BULGARIA
Phone: +359 88 9090001      
Phone: +359 88 9090003      
Fax: +359 66 874455      
Email: info@bultours.com      
     

 

 

 

 

Последните ловни статии

  • Късмет и ловна слука 1
  • За Алпийски козирог
  • Ловът в Киргизстан
  •  

     

    Начало > Ловни статии > Късмет и ловна слука - част 1
     

    Късмет и ловна слука - част 1

     
    Публикувана в сп. "Оръжие, лов и куче" през м. октомври 2009 г.
    Автор: Кристиан Трифонов
     

    Когато птиченцето кацне на рамото ти, е по-добре да не го изпускаш. Една добре позната ни житейска мъдрост, която важи с пълна сила и за любимото на всички нас хоби - лова. Различни събития през последните няколко седмици отново ми напомниха за гениалността на едно такова простичко твърдение.

     

    В началото на месец септември посрещнах на летище София 2 ловци от Люксембург, които не познавах. По еднаквите им фамилни имена предполагах, че са братя. Всички ловци от Люксембург, които познавам са млади. Затова и тези двамата не си ги представях по-различни. В главата ми несъзнателно се беше оформил образ на 35-40 годишни ловци. Като че ли нямаше по-възрастни ловци в тази малка страна. Но още по-голяма беше изненадата ми, когато на летището посрещнах Антоан и Фредерик, които бяха съответно на 26 и 24 г. Живееха в сърцето на ловно стопанство с площ от около 1000 хектара, което принадлежеше на семейството им повече от 100 години. Във всяка страна в Западна Европа ловно стопанство с такива размери се счита за голямо. И двамата ловуваха от деца и бяха обучени и възпитани в духа на етичния лов от баща си и дядо си. Семейството им притежаваше лозови масиви и собствена изба, в която се произвеждат и бутилират около 6 млн. бутилки вино годишно. Двамата братя имаха богат опит в лова на диви прасета и сърни, които бяха основните видове дивеч в техния ловен район. Сега обаче желаеха да ловуват непознатите за тях видове лопатар и муфлон. По-големият брат Антоан предпочиташе лопатара, а по-малкият Фредерик желаеше да си отстреля по 1 трофей и от двата вида.

     

    След пристигането им в София по обяд с полет на Луфтханза от Франкфурт се отправихме към ловното стопанство, настанихме се и обядвахме, след което прекарахме следобеда, наслаждавайки се на природата, чистия въздух и спокойствието около ловния дом. Бяхме предвидили 4 ловни дни - достатъчно време за успешен лов на лопатар и муфлон. Затова и ловът започна едва на следващата сутрин, когато придружавах по-малкия брат Фредерик. Започнахме лова по развиделяване и обикаляхме из района, докато слънцето напече поляните и дивечът се прибра да почива на сянка в гората. Засякохме сърни и сръндаци, няколко кошути, чухме грухтенето на прасета, но от муфлони и лопатари нямаше и помен. Навярно бяха усетили грозящата ги опасност и се бяха изпокрили. Прибрахме се в ловния дом и изчакахме Антоан. И той не беше отстрелял нищо, но по разказа му разбрах защо ловният му водач отвън беше пуснал на воля цветущия си речник. Няма и половин час след началото на лова двамата се бяха прокраднали към поляна в гората, на която видяли група от около 15 животни - кошути, телета и млади мъжки лопатари. На ръба на гората забелязали и 2 трофейни лопатара, единият от които бил доста добър. Успяли да ги издебнат на около 50 метра разстояние. Но ситуацията се сторила прекалено лесна на Антоан, който не си представял да приключи 4-дневния си лов след едва половин час. Освен това си помислил, че през следващите дни сигурно ще види и по-добри трофеи. Затова се полюбувал на двата лопатара и отказал да стреля. През останалите 2 часа от сутрешния лов ловецът и водача му видяли още 2 трофейни лопатара, които били по-слаби от първия. Вечерта аз отново излязох с Фредерик, който този път имаше слука и отстреля с перфектен изстрел в плешката на разстояние 260 м първия си муфлон. Животното беше 10 годишно и имаше великолепен трофей с дължина на рогата 86 см, който след измерването си получи златен медал. Радостта на Фредерик беше голяма. Набързо се похвали на баща си и дядо си по телефона, на мнозина свои приятели изпрати смс и се пошегува, че до вечерта цял Люксембург ще знае новината. Прибрахме се в ловния дом да се почерпим за успешния лов и да изчакаме по-големия брат Антоан. Той беше видял няколко по-малки лопатара, но не и големия от сутринта.

     

    След успешния лов на муфлон вече и двамата братя ловуваха лопатари. Сутринта на втория ден не донесе успех, но вечерта отново нашата група имаше повод за радост. Фредерик успя да отстреля отличен лопатар с трофей 3,350 кг, който също получи златен медал. За разлика от по-големия си брат, Фредерик използваше предоставените му възможности без да се колебае и успя да отстреля 2 достойни трофея в рамките само на 2 дни. Двамата братя се шегуваха помежду си, че Антоан имал навика да отстрелва желания трофей в последния момент. Антоан осъзнаваше, че може да се прибере вкъщи без отстрелян трофей, но въпреки това не съжаляваше за пропуснатата възможност и беше много доволен от лова. В оставащите 2 дни той продължи да търси неуспешно заветния лопатар. В последния излет даже беше склонен да стреля и някой от по-малките лопатари, но тогава дори и те бяха изчезнали. Птиченцето беше кацнало веднъж на рамото на Антоан и той беше решил да го остави да излети.

     

    Десетина дни по-късно посрещнах на летище София френския ловец г-н Мишел Шарер и неговия син Харисон, който го придружаваше. Г-н Шарер беше търговец на плодове, зеленчуци и риба. Той беше първият ни ловец за благороден елен тази година и щеше да ловува в елитното ловно стопанство "Черни Лом", което се слави с отличната си популация и големи трофеи на този вид дивеч. За съжаление поради свои ангажименти ловецът не можеше да остане повече от 3 ловни дни, което доста усложняваше задачата ни. Но ние обичаме сложните и интересни задачи, имаме богат опит в лова и умеем да създаваме подходяща организация, за да дадем максимален шанс на ловеца да изживее желания лов. Финансовата кризата явно не беше засегнала особено френския ловец и той имаше желание да отстреля 2 големи елена независимо от високата им цена. За разлика от него много други ловци се бяха отказали от планираните си пътувания и дори стопанство като "Черни Лом" тази година посрещаше значително по-малко ловци в сравнение с други години. Затова готовността на г-н Шарер да отстреля повече от 1 елен беше благоприятна възможност и за стопанството. Хората бяха приели присърце задачата и се бяха постарали да подготвят отличен лов.

     

    Полетът от Париж пристигна на летище София малко след 14 ч. Докато успеем да тръгнем от летището беше станало почти 15 ч. За да използваме още първия възможен излет същата вечер, имахме уговорка да се чакаме с ловния водач на входа на град Попово към 18 ч и оттам директно да отиваме на лов, без да минаваме през ловния дом, в който щяхме да се настаним. Нямаше време за губене. Имахме около 3 ч да изминем разстоянието от 330 км. Спазвайки до максимално възможна степен ограниченията на скоростта по пътищата успяхме да пристигнем на мястото на срещата към 18:30. Продължихме към другия ловен дом, в чийто район щяхме да ловуваме тази вечер. Ловецът се преоблече там и заедно с ловния водач и сина си излезе на лов. Още по пътя имах добро предчувствие за тази първа вечер, но не исках да предизвиквам съдбата и не посмях да кажа нищо. С директора на ДЛС "Черни Лом" г-н Любенов попълнихме разрешителните за лов, пихме по кафе и излязохме навън. Беше започнало да се мръква. Надявахме се на добър късмет за този кратък лов. Чу се изстрел и двамата се спогледахме почти невярващо. Беше изминал едва половин час от тръгването на ловците. След малко в сумрака отекнаха още 2 изстрела. Беше безполезно да гадаем, затова изчакахме завръщането на групата, докато в далечината се чуваха брачните апели на 4 различни елена. Усмивките по лицата на ловеца и придружителите му бяха достатъчно красноречиви. Г-н Шарер беше отстрелял своя първи елен в България след едва половин час лов. Еленът беше 12 годишен, а трофеят му с тегло 9,150 кг остана на 1 точка от спечелването на златен медал. Ловният водач беше обяснил на ловеца, че в района има и много по-добри елени, но оставало малко време преди да падне пълен мрак и френският ловец беше настоял да използва предоставения му шанс и да отстреля този елен. По-късно като обсъждахме случилото се, той ми каза една френска поговорка, която в превод гласи "Трябва да се качиш на влака, докато е спрял на гарата." Г-н Шарер смяташе, че човек не бива да изпуска разкрилите се пред него шансове. Разбира се това важи не само за лова, но и за живота като цяло. Съдбата явно беше благосклонна към него, поне в ловно отношение. На следващата сутрин отново имах повод да поздравя г-н Шарер с успешен излет. Отново му се беше открила отлична възможност и той не я беше изпуснал. Беше отстрелял страхотен елен, чийто трофей с тегло 11 кг получи оценка 228 точки и далеч надскочи летвата за златен медал. В разговора по време на закуската г-н Шарер даде да се разбере, че ловът съвсем не е приключил. В 17 ч ловният водач, ловецът и синът му се отправиха за трети път към сватбовищата на елените. Следобяд се беше излял проливен дъжд и сега беше облачно. Освен това луната намаляваше и се мръкваше доста рано. Едва ли можеше да се ловува по-късно от 20 ч. И когато групата закъсня и не се беше прибрала в 21 ч, знаех че нещо се е случило. Най-после фаровете на джипа осветиха алеята пред ловния дом и излязох да посрещна ловеца. На краткия ми въпрос "Е?", получих кратък отговор "Трети елен". Трофеят беше малко над 10 кг и отново получи златен медал. Три излета, три елена. Невероятно... Май нямаше нужда да обяснявам на французина, че ловът на благороден елен също така може да бъде и много труден. Едва ли щеше да ми повярва. На следващата сутрин излезе да потърси някой хубав сръндак, но беше видял няколко женски и млади животни. Шеговито подметна, че ловът на сръндак е по-труден от лова на благороден елен, затова вечерта иска да се върне на елените и да потърси някой по-голям. След излета ни разказа за зрелището, на което е станал свидетел. Отново е имал възможност да отстреля елен с трофей около 9 кг, но предпочел да не стреля. Решихме да приключим с лова 1 ден предварително. Бяхме достигнали, че дори и преизпълнили задачата си. Г-н Шарер вече мислеше и за лова догодина, когато смяташе да дойде с още 2 свои приятели, с които да половуват 5-6 дни и всеки да си отстреля по 3-4 елена. На другата сутрин след официалната оценка на трофеите благодарихме на всички за великолепния лов, обещахме си да се видим отново догодина и си заминахме.

     

    Сега имам повече време да премисля и осъзная случилото се за това кратко време. Знам, какви усилия положихме за успеха на този лов. Оценявам високия професионализъм на ловните водачи и перфектната подготовка на лова. Възхищавам се и на големия късмет на френския ловец. Рядко се срещат такива ловци. Но още повече ме впечатли неговата готовност да се възползва от всеки предоставен му шанс. Наслука!

     

    (следва продължение)

     

    Информация


    За допълнителна информация email: info@bultours.com

    BULTOURS Ltd.
    Ловна резиденция Скалско
    5386, с. Скалско
    общ. Дряново

    Тел.: 088 9090001 - Стоян Трифонов
    Тел.: 088 9090003 - Кристиан Трифонов
    Лов Европа Азия Сафари Южна Африка България Намибия Танзания Казахстан Киргизия ЮАР Австрия
     
     
     
    © 2005-2009 Bultours Ltd. All rights reserved.